Боклук

В живота си няколко пъти съм била „боклук“.
Да, правилно прочетохте.
Искам да ви кажа, че да си „боклук“ има своите прекрасни страни.
Ако просто приемеш, че за отсрещния си точно това, някак спираш с нелепите напъни да му обясняваш каквото и да е било. Вече нямат значение причините ти да постъпиш някак, или другояче.
Нямат значение чувствата, които си вложил и помислите ти.
Нито пък какво те е накарало да вземеш решение, което иначе не би взел. Няма смисъл да търсиш начин да изкараш наяве хастара си, защото просто насреща си имаш човек, който никога няма да разбере кройката ти. Понеже не му е по размер. А не е и нужно.
Когато просто приемеш, че си „боклук“ , вече няма нужда да се бориш за разбиране.
Ти си това и то е ТИ.
Стигнал до това прозрение със скок, а отсрещния НИКОГА няма да понечи да направи и една крачка от пътя, който си изминал. Дори само на ум.
Вече си жигосан. Определен.
Само, че … аз продължавам с чисто сърце.
Някои боклуци правят така.
Имат вътрешен съд.
Съвестта си.
И когато тя е спокойна, няма значение на кое сметище ще бъда захвърлена.
Ще стана и даже няма да се изтупам.
Просто ще продължа да вървя.
С глава високо.
Рядък „боклук“ съм.
Нося гордост !

С уважение:Диана

%d блогъра харесват това: