Дори, когато е лошо…

Събуждам се… денят е мрачен.
Това е лошо.
Но… не вали.
Това е хубаво.
Баща ми се е събудил.
Няма да мога да крадна колата.
Това е лошо.
Но странно защо все още не е станал, което е хубаво, защото все пак може и да успея.
Обличам се светкавично и затръшвам външната врата след себе си, като в ръката ми дрънкат ключовете.
Влизам в асансьора. Засядам между етажите.
Това е лошо.
С много зор и доста физическо усилие успявам да се измъкна. Това е хубаво.
Ето ти сутрешната физарядка. Тръгвам надолу по стълбите. Съвсем естествено за мен… падам.
Това е лошо.
Заболяха ме задните части. Обаче… слязох много бързо, а това е хубаво. Няма да закъснея за работа.
Пред входа ме напада куче. Това е лошо.
Но нямаше какво да ми открадне и ме остави. Бях почти невредим.
Това е хубаво.
Слизам на паркинга. Влизам в колата и паля… неще да запали.
Това е лошо.
Какво пък толкова… ще разходя до спирката.
Това е хубаво.
Пристигнах. Почувствах се уморен.
Това е лошо, но реших да седна на тротоара и пуснах единия си крак на пътя.
О, колко е хубаво това.
До мен приближава кола, която случайно мина през ходилото ми.
Това е лошо.
Добре, че онзи мина толкова бързо, че едва после разбрах какво е станало. Пострада кракът ми, но аз оцелях, а това е хубаво.
Не мога да стана, това е лошо.
Какво пък толкова… тъкмо ще си почина още малко.
Това е хубаво.
До мен спира патрулка.
Това е лошо.
Излиза полицай, който не много учтиво ми казва да се изправя и да му покажа личната си карта.
Разказвам му случката, но той не вярва. Взе ме за „леко” пийнал. Качват ме в колата заедно с другия полицай, който също беше излязъл.
Това е хубаво.
Ще ме заведат в болница. Спираме пред управлението.
Това е лошо.
Полицаите ме прибират в районното.
Това е хубаво, защото не ме оставиха на валящия дъжд. Започнаха да ме разпитват. Незнайно как пръстите на ръцете ми се отзоваха на касата на вратата и съвсем случайно стана течение. Вратата се блъсна и ме поприскрипа доста.
И така… няколко пъти. Болеше, а това е лошо. Все още обаче си имах пръстчета де, което е хубаво.
Трябва да се обадя на майка ми.
Това е лошо.
Ще се тревожи. Но няма кой да ми донесе личната карта. Тя идва скоро.
Това е хубаво, не се наложи да я чакам дълго, а и кракът и ръцете почти не ме боляха вече. За късмет тя взела личната карта на брат ми.
Това е лошо.
Но полицаите решиха да ме пуснат с придружителя ми.
Това е хубаво. Разделихме се с майка ми още на вратата на районното, защото аз все пак трябваше да отида на работа. Вървя, а дъждът вали.
Това е лошо.
Ще ме измокри целия. Но пък офиса, в който работя е на 200м.
Това е хубаво. Пристигам. Влизам. В огледалото отсреща виждам, че изглеждам ужасно. Смачкан и окалян. И на всичкото отгоре съм закъснял с два часа и половина.
Това е лошо.
Виждам колега, който ми казва, че шефа го няма.
Ох, това е толкова хубаво.
Тъкмо се готвя да направя поредната не много лесна крачка и зад мен вратата се отваря. Влиза шефа. Това е лошо.
След него влизат и някакви негови бизнес партньори и заобикаляйки ме всички влизат в кабинета му. Размина ми се.
Това е хубаво. След 4 мин. и половина, шефа ме вика.
Това е лошо.
Няма как… нахълтах в кабинета му търкаляйки се и прегърнал изтривалката. Разбира се, че без да искам се спънах. Като ме видя шефа изпадна в много лека истерия и ме изхвърли, заедно със заповедта за уволнението ми. Сбогувах се с колегите. Излизам навън. Все още вали. Тъкмо се чудя на къде да поема, когато изпод един чадър чувам някой да вика името ми. Виждам бивша колежка, която тъкмо идвала да ме търси за да ми предложи работа.
Това е толкова хубаво.

Автор:
Диана Иванова

%d блогъра харесват това: