За мълчанието

Kак и кога трябва да замълчим

Хората се учат как да говорят, а всъщност най-важната наука е как и кога да трябва да мълчим.

Как обаче замълчавайки да направим така, че другите да говорят за това, което искаме да чуем?

ШЕСТ са тайните на мълчанието, което отваря устата на говорещия.

• ОЦЕНКАТА: не трябва да даваме оценка на думите на говорещия (вярно – невярно, добро – лошо). Достатъчно е просто да се стараем да разберем какво се опитва да ни каже – и само това! Да разберем, не означава да приемем.

• ПРОБЛЕМЪТ: необходимо е да се опитаме да формулираме проблема за себе си, стараейки се да разберем какво е нещото, което вълнува отсрещната страна.

• КОНТАКТЪТ: задължително е да се настроим физически адекватно на неговото темпо – поддържайки речта му с поза, показваща внимание, кимайки, с подходящ израз на лицето.

• СМИСЪЛЪТ: хубаво би било да отразим със свои думи смисъла на казаното от него, като например…Правилно ли те разбрах, че искаш да ми кажеш точно това…?

• ТЯЛОТО: важно е да следим за неговото тяло. Тялото не лъже. То отразява неговото вътрешно състояние и исинското му отношение към това, за което говори.

• УТОЧНЯВАЩИТЕ ВЪПРОСИ: желателно е да задаваме въпроси, уточнявайки всичко, което е възможно.

Това в общи линии са най- важните моменти в изслушването на събеседника.
Основната полза за вас ще бъде, че е много вероятно да получите повече информация за свят различен от вашия. Чуването на друга гледна точка, ще разшири вашия мироглед, ще ви даде различна насока на дадена мисъл, която разбира се, както вече казах не е задължително да приемете. И в най-добрия случай, простичко казано може пък и да понаучите нещичко ново.

Автор: Диана Иванова

%d блогъра харесват това: