За оцеляването

НЕ ЗНАМ КАК ИЗОБЩО СМЕ ОЦЕЛЕЛИ!

Едно време за закуска моите родители, вместо авокадо с пъдпъдъчи яйца и изворна вода с лимонов сок, ми даваха глутен с трансмазнини. На това те му викаха хляб с масло.
Даваха ми да пия мляко, а това си е чиста слуз.
Значи, като съм имала хрема, това е било от слузта в млякото. То поне да беше безлактозно мляко от кози, отглеждани в екологично чист район. Ама не – наливаха ме с вредно краве мляко.
Караха ме да ям компот от разни плодове и захар. Не годжи бери със стевия, а най-обикновени вишни или праскови, например, със захар, която си е празни калории. Изобщо няма да говоря за домашните сладка и мармалади. Направо тръпки ме побиват!
Хранеха ме с месо, следователно поглъщах ниски вибрации. И пържени картофи – нишесте, обработено с трансмазнини.
Ами сладоледът? Не вегански от замразено манго, а фунийка от глутен, пълна със слуз от млякото и холестерол от яйцата. Кошмар!
Сигурно сме имали много силен имунитет, след като сме стигнали до тези години без пудинги от чия, смути от плодове от био овощни градини, без тофу, киноа и келп. Друго обяснение не ми идва наум.

%d блогъра харесват това: