За тихите води

Не обичам хора,
които крещят – Аз СЪМ!
Не ! Те… не са.
Просто не са.
Не обичам его, облечено в кожа.
Обичам тихите води.
Като стъпя в тях да си кажа: – О, Боже!… По-дълбоко е отколкото си мислех! Ще трябва да плувам!
И се уча да плувам, всеки път наново.
С различна скорост и динамика. Понякога дори отпускам тяло и се оставям на течението. Наблюдавам. Уча.
Красиво е, когато някой носи цяла вселена в себе си , а дори да не го знае.
Нито го използва.
Той просто Е.
Безгласно и дълбоко.
И му стига.
На мен също…

%d блогъра харесват това: