Изповед на едно бездомно куче

О … да, видях го и още как!

Говоря за най-странното същество, което познавам.

Беше грозно,

движещо се на два крака,

без опашка

и си няма пухкава козина.

Това странно същество наричащо себе си ЧОВЕК

е облечено в едни някак много грозни парцали,

които нарича дрехи.

Не мога да си обясня това!

Сигурно много се срамува от себе си, за да се крие постоянно.

А представяте ли си пък …

ако се кичи така за да не му е студено?

Горкото!

Значи … то е слабо и беззащитно,

щом разчита на всичко друго,

само не и на себе си …

Чудя се също как ли показва радостта си като си няма опашка?

Представяте ли си колко жалко е това същество.

То не умее да се радва …

Първият път, когато го срещнах, реших да му се порадвам.

То хвърли по мен камък и ме уцели.

Освен, че много ме заболя,

аз се уплаших и избягах.

Цял месец след това ме боля хълбока.

Помислих си, че се е случило някак случайно ,

че е станала грешка,

докато един ден не реших отново да приближа това същество.

Вярвах, че и то ще ми се зарадва,

както исках аз да направя,

но по необясними и до ден днешен за мен причини, то ме ритна право в ребрата.

Много ме заболя

и пак избягах.

От тогава му се радвам отделеч.

Гледам го и толкова много неща не мога да разбера.

Но разбрах едно ..,

че без причина това същество … може да бъде жестоко.

Много жестоко.

Та нека ви разкажа …

Този, така наричащ себе си ЧОВЕК живее в колибка.

До тук добре.

Но колкото и колибки да съм виждал

всички те имат врати, които заключват.

Това същество сигурно живее в ужасяващ страх, щом постоянно се заключва.

Заключва се, а после разправя, че иска да бъде свободно …

Всяка сутрин винаги страшно забързано

то излиза и гледа ядосано някаква каишка на ръката си (часовника).

Ядосва се още повече.

Защо ли не я махне като толкова го дразни?

А още по-грозно изглежда така ядосано.

Според мен то живее в непрестанен стрес …

Та същия този ЧОВЕК си има едно много странно нещо, което също няма опашка (кола).

Той се пъхва в нещото и после то хуква много бързо да бяга на някъде, въртейки странно краката си.

И до сега се чудя как го прави.

Опитвах се да се науча, но го докарах само

до няколко кълбета и леки травмички.

Ама много бързо бяга да знаете!

Аз лично съм се опитвал да го стигна, но не успях.

А мога да кажа за себе си, че добре се справям с бягането.

Но както и да е.

Иначе се грижи за нещото си от време на време.

Гледам … къпе го.

Но смятам,

че ЧОВЕКЪТ е жалък, защото не ходи пеша със собствените си крака.

Дебелее и пропуска толкова много емоции, случващи се навън.

А да не ви кажа, че ако някой наистина реши да го нападне,

той едва ли ще успее да избяга за да се спаси.

Как да не го съжалявам после.

Та той живее в постоянен риск …

На този ЧОВЕК съм забелязал му се раждат по едно или две, в много редки изключения три малки(деца).

Какъв кошмар само!

Та той дори и свястно поколение не може да има!

После твърди, че това било най-голямото щастие.

Върви го разбери!

Що не дойде някой мен да ме попита какво е щастие?!

Значи той живее и в една безконечна заблуда …

Освен това …

все държи в ръка някакво странно нещо (gsm), на което говори почти постоянно.

И после ми кажете как да не смятам, че това същество няма психически проблеми …

Вместо това, когато поиска да види някого …

то просто може да отиде при него и най-малкото да го погледне в очите.

Това животно наричащо себе си ЧОВЕК,

според мен определено няма смелост и достойнство, щом крие себе си в някаква кутийка …

Също така то лъже …

Забелязвам много често например, че казва на кутийката, че е извън града или в колибата си,

а го гледам как влиза в своето бързодвижещо се нещо и отпрашва на някъде.

Значи живее в свят от изтъкан от толкова много лъжи, че едва ли самият той знае къде точно се намира

и какво действително му се случва.

Живее в абсолютен хаос, който сам си създава

и после се оплаква и недоволства …

Веднъж видях група от същества,

които убиха малка котка,

която после някак щастливи, изхвърлиха на улицата.

Можете ли да си представите, че убиха котето, а не искаха да го изядат?

Така правим ние животните.

Може да убием, но това е само за да се нахраним.

Много странно …

Хората не постъпват така!

ЧОВЕКЪТ обича да бъде лош към по-слабите от него същества.

Той е способен без причина да наранява,

да унищожава,

да убива.

Да не говорим, че това му носи удоволствие.

Знаете ли и още нещо?

Той кани в колибата си други човеци, които нарича приятели.

Това звучи хубаво, да!

Но, дали знае като си тръгват тези човеци от колибата му …

какви неща си говорят после за самия него?

Чувайки толкова много приказки и истории,

аз стигнах до извода, че ЧОВЕК е и двуличен …

Но знаете ли какво мисля?

Че трябва да го оставим да се наслаждава на жалкото си съществуване,

защото ако някога разбере всички тези неща …

едва ли ще иска да живее.

И все пак …

може би

измежду всички …

да има …

и някои изключения …

Нека всички да живеем заради тях !

автор:
Диана Иванова

Изповед на едно бездомно куче

%d блогъра харесват това: