Котенце…

Котенце, на прага ми заспало,
гладно ли си? – купих саздърма,
ако нямаш топло одеяло,
моля те – пъхни се у дома!

Не тъгувай повече за мама
хукнала е с някой котарак,
ще живеем царски с тебе двама
и ще спим на моя крив матрак.

Вехтото чердженце ще ти стелна
и когато слънце напече,
с теб на припек в утринта неделна
ще си хванем някое врабче.

Нищо, че съм старец стогодишен,
и без пукнат лев във своя джоб…
с теб по цял ден стихове ще пишем
върху моя старичък лаптоп.

Не боде мустачето ти остро!
Ноктенца си няма обичта.
Котенце, при мен те прати Господ,
да не зъзна сам-самин в света.

%d блогъра харесват това: