Кучешка душа

Стопаните смениха своя дом,
а кучето оставиха на двора.
То цяла нощ ги търси мълчешком,
а призори задряма от умора…
На следващата нощ по вълчи ви,
загледано нагоре към луната.
Повиках го с коричка хляб – уви,
дори не ме допусна до вратата.
Три нощи гледа тъмните стъкла,
скимтя и ви от болка изтерзано,
а после се отпусна на снега,
преди да дойдат новите стопани.
А старите усетиха на сън
как някой диша в градската им вила
отлитащата кучешка душа,
сбогувайки се беше им простила.

%d блогъра харесват това: