Не бързай Смърт

Ако заключа усмивката си и дълбоко в себе си я скрия,

ако ръка на близък в нужда не подам и ме няма, когато ме потърси…
Ако страха душата ми превземе, ако ме обсебят злоба, завист и облека своята същност в лицемерие –

тогава Смърт ела при мене ти !

Ако спра да виждам красотата на цъфналите вън цветя, ако не усещам полъха на вятъра в косите ми, ако престане слънчевия лъч за мен да има значение…

Ако не виждам детските усмивки и щастието в очите на хората, ако подмина равнодушно страдащо без дом животно, ако превърна всичко в живота ми в материалност, а чувствата и емоциите ми престанат да бушуват бурно като ураган в мен…

тогава Смърт ела при мене ти !

Не мога за себе си да кажа, че съм идеален, безгрешен човек. Наранявана била съм и съм наранявала жестоко. Страдала съм и съм плакала. Причина съм била очи насълзени да има. Предавала съм и предавана съм била.

Може много да губя…, дори толкова…, че да намразя живота,

но докато вярвам в красотата, в любовта и в добротата …

не бързай Смърт към мен да идваш ти !

Автор: Диана Иванова