Обичам лукса

Обичам лукса. Материалистка съм. От онези – най-сериозните. Най-плашещите.
От които, трябва да избягаш. Да се скриеш. От онези, дето искат всичко! По много!Искам любов, например. И душата ти. Измерени в материя: целувки, прегръдки, усмивки. Колко имаш от тях? Ако нямаш, не си ми интересен!Цялата любов искам! Максималистка, освен материалистка! Не трохички! Не на дози. Знам само, че искам всичко!Луксът… Например, да се прибера на топло… в ръцете ти. Да се окъпя в злато… Злато бе! И душата ще е златна. И сърцето. И ти ще си ми златен! Без злато, не съм красива.
Съжалявам!Да ти направя от онова кафе искаш ли? Скъпото! Друго не пия. Онова, за което ще изхарча всичко пестено досега. Всички непоказани чувства. Всичката недадена любов. Всичките ми емоции. Ей така… за секунди ще ги изхарча. За едно кафе да ти поднеса.Всичко твое спестено ще изхарча. Например, като се разхождаме в планината и ти свиди да покажеш емоции. Ще те изнудя. И това ще ми дадеш! Ей така – да съм щастлива… Ще трябва да харчиш: Емоция, докато се любуваш на гледката. Емоция, докато откъсваш цвете и ми го подаваш в ръцете. Една емоция тук, една емоция там. И ето на! Изхарчи всичко пестено досега.Бягай!
Има ги и онези… дето не искат всичко! Там можеш да купиш от скъпото шампанско, един голям букет и едни сатенени чаршафи. Една вечер – изгодна инвестиция.Аз съм от лошите. Страшните.
Материалистки.
Излизам неизгодно.

%d блогъра харесват това: