По- късно

Денят току-що пристигна и вече е вечер. Седмицата едва започна в понеделник, а вече е към края си… и мина месец.
А годината изтича и 40, 50 или 60 години от живота ни са минали.
… И разбираме, че ВЕЧЕ Е КЪСНО да се връщаме назад.
Така, че нека се опитаме да се възползваме максимално от оставащото ни време…
Не се срамувайте да търсите неща, които ви харесват…
Нека да добавим цветове към нашето сиво ежедневие…
Нека да се усмихнем на онези дребни неща в живота, които са щастие за сърцата ни…
… И накрая, нека да се насладим на това време, което остава за нас…
Нека се опитаме да изключим „по-късно“…
… Ще го направя ПО-КЪСНО…
… Ще кажа ПО-КЪСНО…
… Ще помисля за това ПО-КЪСНО…
Оставяме всичко за по-късно, СЯКАШ ПО-КЪСНО Е НАШЕ…

Защото ние ще разберем че:
след това – ГОДИНАТА СВЪРШВА;
след това – ЗДРАВЕТО СЕ ВЛОШАВА;
след това – ДЕЦАТА РАСТАТ;
след това – РОДИТЕЛИТЕ ОСТАРЯВАТ;
след това – ОБЕЩАНИЯТА СЕ ЗАБРАВЯТ;
след това – ДЕНЯТ СТАВА НОЩ;
след това – ЖИВОТЪТ СВЪРШВА.

И тогава често е късно…
Така че, нека да не оставяме нищо за ПО-КЪСНО.
Защото, чакайки „по-късно“, можем да загубим най-щастливите си моменти…
Можем да загубим приятел, родители, децата си. Можем да загубим любовта и човека, когото обичаме…
И тогава вече нищо не може да бъде върнато назад, въпреки съжалението ни за това…
ДНЕС Е ТОЧНИЯТ ДЕН…
Този момент е С Е Г А.

<span>%d</span> блогъра харесват това: