По късно…
– Ще говорим по-късно.
– Ще ти се обадя по-късно.
– Ще ходим по-късно.
-Ще ти кажа по-късно.
Оставяме всичко за по-късно, но забравяме, че „по-късно“ не ни принадлежи.
По-късно нашите близки вече не са с нас.
По-късно вече не ги чуваме или виждаме.
По-късно те са само спомени.
По-късно денят става нощ, силата става безпомощна,
усмивката се превръща в гримаса, а животът се превръща в смърт.
„По-късно“ става „твърде късно“.
За това каквото искате го направете сега, веднага. Не мислете прекалено много…
