По късно

По късно…
– Ще говорим по-късно.
– Ще ти се обадя по-късно.
– Ще ходим по-късно.
-Ще ти кажа по-късно.

Оставяме всичко за по-късно, но забравяме, че „по-късно“ не ни принадлежи.

По-късно нашите близки вече не са с нас.

По-късно вече не ги чуваме или виждаме.

По-късно те са само спомени.

По-късно денят става нощ, силата става безпомощна,
усмивката се превръща в гримаса, а животът се превръща в смърт.
„По-късно“ става „твърде късно“.

За това каквото искате го направете сега, веднага. Не мислете прекалено много…

%d блогъра харесват това: