Приказка

Живееше един много стар човек. Очите му недовиждаха, краката му не държаха, ръцете му трепереха. Когато ходеше, пристъпяше едва-едва. На трапезата разливаше чорбицата върху коленете си, преди да я поднесе до устата.
Снаха му веднъж рече на мъжа си:
— Не мога да го търпя този старец. Не го искам на трапезата.
— Той ми е баща, какво да го правя?
— Ей там под стълбата съм му постлала едно скъсано чердже. Там да яде.
Синът, който беше отстъпчив човек, махна с ръка:
— Прави, както знаеш.
И снахата намести свекъра си под стълбището, където лежеше кучето. Блъсна пред него една дървена купичка, изсипа му в нея яденето и му подаде лъжицата.
Старецът преглътна два-три пъти и очите му се насълзиха, но нищо не каза. Внучето му видя дядовите сълзи и се замисли. Излезе на двора, намери един върбов чукан и почна да го дълбае с теслата.
— Какво правиш? — попита го баща му.
— Правя купичка — отвърна момчето.
— Защо ти е?
— За да храня в нея мама и тебе, когато остареете.

%d блогъра харесват това: