Среща

Срещнали се една сутрин Знаещият и Можещият.
– Къде отиваш? – попитал Знаещият.
– На където ме води сърцето – отговорил Можещият.
– А познаваш ли Пътя?
– Знам само, че ще стигна до края.
– Не си подготвен, можеш да сбъркаш – рекъл Знаещият.
– Ако сбъркам, ще науча къде да не стъпвам и ще тръгна отново – отвърнал Можещият.

Помълчали.

– Къде отиваш ? – попитал този път Можещият.
– Никъде. Аз се подготвям за Пътя – отвърнал Знаещият.
– От кога?
– Цял живот. И много научих.
– Защо не тръгваш тогава?
– Не се чувствам готов. За сега пазя Пътя.
– От кого? – попитал Можещият.
– От онези, които вървят, а не знаят.
– До сега срещнах много пазачи. Все знаещи. Никой не крачеше.
– А какво правеха? – попитал Можещият.
– Остаряваха край Пътя.

Помълчали.

– Вземи ме с теб! – казал Знаещият.
– Не те ли е страх, че ще сбъркам? – попитал го Можещият.
– Не. Ще ти помагам със знания.
– Не искаш ли сам да стъпиш на Пътя след толкова учене?
– Искам. Не мога. Май много сме тези, дето знаем за Пътя. Но сте малцина онези, които могат да крачат по Него.

%d блогъра харесват това: