Съдба

-Сине, кучката роди, отивам да изхвърля малките в гората.
-Татко, моля те недей!
-Моля те, поне да ги видя.
-Татко, едното е белязано като майка си, има кръст на челото.
Бащата взе чувала и изхвърли малките далеч…в нищото.
Кучката се поболя от мъка и не живя дълго.
Отиде си, вързана на ръждясалата верига.
Минаха години…
Момчето порасна, замина далеч от родното село.
Майка му беше починала, баща му се пропил.
Създаде семейство с две деца.
Милееше за родното село, но не се връщаше.
Често сънуваше кучката и нейните малки.
Не можеше да прости на баща си.
Един ден телефона му звъннал.
Обадила се съседка на баща му.
-Прибери се веднага, баща ти е тежко болен.
Прибра се с буца на гърлото.
Посрещнала го съседката и му разказала, какво се е случило.
Баща му не спирал да пие, ден и нощ.
Една вечер паднал в реката, извадило го куче с кръст на челото.
Кучето драскало на всяка врата, докато някой му отвори и завело хората до онзи, който изхвърли децата на една майчица.
Малкото момче вече голям мъж слушал и сълзите се стичали по треперещите му ръце.
Седнал до баща си, а той с последни сили говорил.
-Сине, прости ми. Знаеш ли, кой ме спаси? Сине, прощаваш ли ми?
Тишина…
– Сине…
Бащата така и не чул думите „Прощавам ти“…
Отиде си без прошка за злото..,което причини.

%d блогъра харесват това: