Тайните на успешния родител

Преди време, след всичко,
което ми причини, някой ме попита:
„Съжаляваш ли, че ме срещна?“
Не съжалявам за нищо.
Особенно, когато съм обичала безкрайно… Не съжалявам за красивите грешки,
в които душата ми е била дотолкова изпълнена с любов,
че да прескачам океани за хора,
които не биха прескочили и локва за мен. Само аз знам какво ми е коствало.
Хората сме пъстроцветен сбор
от нашите възходи и падения
и именно това придава онзи собствен чар
и магнетизъм на характера.
След всяка раздяла,
сърцето се пропуква, а очите мълчат
и само тихо трупат преживяното…
като дълбоки кристални езера,
криещи страшните тайни на живота.
Казват, че болката остава в този,
който задържи ластика докрай
и че всяка пукнатина в нас е урок,
след който пониква цвете,
стига да прегърнеш болката
и да си научиш урока. Възможно е…
Може би, затова казват, че хората,
които са страдали много,
имат най-красивите усмивки!..

%d блогъра харесват това: