Тайните на успешния родител

Нали знаете приказката – „Постави се на мое място…“
Със сигурност сте я чували поне един път в живота си. Странно ми е как хората приемат тези думи за магични. Казват ги и после… всичко трябва да се прости, забрави или да придобие някакъв оправдателен характер.
Истината е, че емоционално интелигентния човек няма нужда от това изречение. Той се е поставил на всички възможни места доста, преди този призив. Мерил е, претеглял, мислил. И представете си- понякога просто не е в състояние да приеме нечие поведение. Не заради прословутата гордост, Его или обида. Не е готов да приеме действията на някого, защото просто не ги носи в характера си. И всякакъв вид местене извън себе си е просто лека психологическа разходка, която изминава, за да се убеди, че не може да живее със съответното отношение. Ще кажете – компромиси. С кого, със себе си ли? Колко на брой, големина и тежест? Със сигурност не трябва да е КОЛКОТО – ТОЛКОВА.
С годините съм се опитвала да разчупя начина, по който приемам нещата, които не харесвам. Това никога не е водило към нещо добро. Зареждах се с биволско търпение, казвах, че не боли, когато болеше. Опитвах се да степенувам престъпленията срещу сърцето ми на дребни и тежки…
Воювах със себе си, с голи ръце. Заспивах наранена, будех се простила. Само че, нямаше кой да се постави на мое място и да разбере каква е цената на прошката ми. Достатъчно беше…тя, да бъде факт. Не се оплаквам – всеки сам си причинява това, което позволява да му причиняват. Само ви казвам – когато влизате в нечии обувки, не се колебайте, да излизате от тях!
Не сте длъжни, да се чувствате удобно в тях. Длъжни сте, обаче, да се чувствате удобно в себе си и да бъдете добър стопанин на сърцето си. Повярвайте, то си има само вас!

%d блогъра харесват това: