Тайните на успешния родител

Така порастваме, ето така се превръщаме в „хора“…

„Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен!“
– казва Ницше, след това полудява и умира.
Това са красиви думи, но не са истина. Това са глупости…
Всичко, което не ни убива веднага, ни убива малко по малко, неусетно.
Убива нашата доброта и доверие в живота.
Нежността и искреността. Откритостта, щедростта, ясният поглед и мекото сърце … Измамата, предателството, низостта, неблагодарността, жестокостта, несправедливостта може да не убият веднага.
Но капка по капка, капка по капка … Ще издържите, ще оцелеете, раната ще заздравее. Остава белегът – грубата кожа. И така, постепенно свиквате с тази кожа, без да забележите и запомните – как се е случило?
И можете да се утешавате – станах по-силен! Да.
Но в душата ти се скъса поредната струна, замълчава поредната кристална камбана. Нещо или някой е умрял там, в душата – добрата фея или малкото ангелче. Които са били ваши красиви вътрешни аспекти. И вече знаете как точно да реагирате на удара. Как да отвърнете на жестоките нараняващи думи.
Как да се борите, ако е необходимо.
И със сигурност вече знаете, че могат да ви нападнат – просто така, без причина. Или вместо благодарност.
И изобщо не сте изненадани от това. Свикнали сте с това.
И се научавате да издържате или да се защитавате. Но нещо от вас се губи безвъзвратно при всеки удар, предателство, разочарование. Завинаги си отива и умира.
И ставаш по-силен, да. Но за сметка на други свои важни и раними части.
Всичко, което не те убива, просто не те убива веднага.
Прави те по-силен или по-безчувствен? – кой може да каже.
Трябва да намалиш това, което те убива…
С уважение:Диана

<span>%d</span> блогъра харесват това: