Тайните на успешния родител

Жените ли?
Нищо гениално няма у тях. Хора са. Като нас, мъжете.
Има различни. Също като нас, мъжете.
Само в едно са уникални. Всякога могат да провокират в теб да станеш от най-дълбокия си сън и да отидеш да им купиш цветя. Или да напишеш кратък стих в 03:48 след полунощ. Да затвориш очи в тъмното и да мастурбираш с мисълта за нея. Защото не ти се е сбъднала. Която и да е тя. Жената. Възможно е докато спи до теб, а ти си буден да я докосваш, защото покоят ѝ те възбужда, прекрасно знаейки, че може да ти се разсърди. Би направил нескопосана закуска, след която тя ще остане гладна, но ще се умили, защото ти я обичаш. Тя това вижда. А не прегорелия хляб и безвкусните ти (о)бъркани яйца. Нищо не бива обаче да се прави еднократно. Водещото е да я зарадваш. Защото ти е хубаво, а не, защото трябва.
Да, Жените умеят да провокират всичко това.
Не, че ние не можем. Просто тяхното задоволство е красиво. Изглежда добре толкова, колкото и се усещат самите Те. Прозрачна душевност на патоса, следствие на един обикновен битов жест. Малките неща. Любовта. Тази дето не иска материалната ти ерекция.
Човеко, и не забравяй месечния цикъл! Тогава забравяй, че си мъж! Не и в този смисъл, в който обикновено първосигнално си го помисляш. Не. Просто ѝ купи шибания шоколад и вземи микс от тампони или превръзки без да се замисляш какви точно бяха.
Защото тя е забравила, купувайки ти бира и от „онзи суджук – хубавия“…
Не би трябвало да пиша това. Та аз нали съм разочарован от женския пол? Факт. Ама ужасно съм разочарован, защото тия неща дето ги споменах, ги вършех с удоволствие, което така и никоя не оцени… Успокоението ми идва от мисълта, че това са били от ония Жени дето харесват едни други мъже, но колелото на съдбата, бидейки несправедливо ме е случило на тях, „горките“ …
Жените ли?… Всъщност нищо не би имало смисъл без тях. Не бихме били мъже. Заради тях е всичко.
И най-големия себичен егоист не би ме убедил, че Жена не е разбърквала мислите и съзнанието му. Всичко написано и прочетено е много красиво, защото в света на творчеството няма невъзможни неща. В живия живот има. Спирачки. Страхове. Его. Болка. И както няма да се изморя да казвам – дефицит на любов. Следствие от всичко това…

Пичове, правете някои неща от тия, за които писах. Уморените Принцеси без корони все още тайно се надяват на дремещия Принц у вас. Събудето го, защото на наше място ще дойде друг.
Толкова от мен. Ще се радвам утре, с първите петли поне една Жена да е усмихната, защото нейния задрямал Принц е прочел туй четиво и след поднесеното кафе и закуска в леглото, е показал как отдавна е яздил преданата си кобила със същия хъс за мъжество и волност, а момчешката му нежност и мъжка страст предизвикват у вас, мили Дами стонове, които ще събудят комшиите и евентуално те ще сторят същото. Защото любовта създава най-прекрасния шум…

<span>%d</span> блогъра харесват това: