Тайните на успешния родител

– Вярваш ли в приятелството?
– Не! — уверено отвърна тя — Защото повечето, с които се обграждаме, предпочитат сълзите ни, а не усмивките ни.
– Това означава ли, че не би се доверила повече на никого?
– Разбира се, че бих се доверила.
– На кого би се доверила, ако не на приятел?
– Няма значение на кого, стига да е човек, който иска да ме вижда усмихната.
Толкова е просто. Може да бъде и непознат. Ето, доверявам се на теб.
– Може ли да се нарека твой приятел?
– Достатъчно ми е, че ти се радваш, че ме виждаш щастлива, каквато съм сега. Какво значение има какъв съм ти? Разбрах, че такива хора са по-важни за мен от онези, които много често наричаме приятели и които държат да оставаме едни и същи, най-вече в нашите слабости…

И отново благодарност към всеки един в тази група! Вие вече знаете защо…
С уважение:Диана

<span>%d</span> блогъра харесват това: