Тайните на успешния родител

Всичко мога да простя,
но за децата най – БОЛИ ме!
Когато някой
вместо теб решава
и само заповеди раздават.
Когато смирено,
навел си глава
и ми говориш
за свобода.
За това ли
създадохме децата,
да бъдат
интелигентни роби?
Да сърбат,
каквото им надробят?
И после някой
чете им правата,
а здраво,
залостил е вратата.
Застинали,
от вирусите
на самотата,
умират душите,
в телата.
И молим се,
уж на небесата,
но вярата ни
е в парите.
Бездомни,
в лукс живеем,
като въглени
нехайно тлеем.
Мълчим,
да не обидим някой…
Всеки бърбори си,
празни, студени слова,
да нахрани,
пустата суета.
А децата ни,
с маски наказани,
тъжно насилват,
усмивката
в дълбоките очи
и учат се,
как да не предават
един ден своите чеда.

Поклон пред големите сърца на децата!
С уважение:Диана

<span>%d</span> блогъра харесват това: