Тайните на успешния родител

Един приятел ми дойде на гости, седнахме и започнахме да си говорим за живота. В един момент от разговора го прекъснах и казах: – Само секунда, ще измия съдовете и ще се върна веднага.
Той ме погледна, сякаш му бях казал, че ще направя космическа ракета. След като се върнах ми сподели с възхищение, но въпреки това леко озадачен:
– Радвам се, че помагаш на жена си. Аз вече не го правя, защото когато го направя, тя не го оценява. Миналата седмица измих пода и не получих и едно „Благодаря“.
Седнах с него и му обясних, че аз не „помагам“ на жена си. Всъщност съпругата ми няма нужда от помощ, тя се нуждае от партньор. Аз съм партньор вкъщи и не смятам за „помощ“ това да споделяме домакинската работа. Не „помагам“ на жена ми да почисти къщата, а я чистя, защото аз също живея тук. Не „помагам“ на жена ми да сготви, защото аз също искам да ям и затова готвим заедно. Не „помагам“ на жена ми да мие съдовете след ядене, защото и аз ги използвам и е моя отговорност да ги измия. Не „помагам“ на жена ми с децата, защото тези деца са и мои деца, а моята работа е да бъда баща. Не „помагам“ на съпругата ми да пере, простира или да сгъва дрехи, а съм част от процеса, защото дрехите са също мои и на моите деца. Аз не съм помощ у дома, аз съм част от нашия дом.
Що се отнася до похвалата, го попитах кога за последен път е благодарил на жена си, че е почистила къщата, измила съдовете, изпрала дрехите, сменила чаршафите, изкъпала децата, сготвила и организирала всичко? И то благодарност от типа
„Уау, фантастична си!“
Попитах го…толкова ли е абсурдно? Или изглежда странно? Ако да, защо тогава, когато ти веднъж си изчистил пода, очакваш награда за отлични постижения? -Някога мислил ли си затова, приятелю?
Мачо културата сигурно ти е втълпила, че всичко това е нейна работа, но тя е обща. Може би си свикнал, че всичко това трябва да се направи, без да се налага ти да си мърдаш пръста. Ако вярваш в това, поне изказвай уважение, както ти искаш да бъдеш похвален. Подавай ѝ ръка, дръж се като истински партньор, а не като гост, който само идва да яде, да спи, да се къпе и да задоволи нуждите си. Защото истинската промяна на нашето общество започва в нашите домове.
Важно е да учим нашите синове и дъщери на истинския смисъл на взаимоотношенията, който е ЕДИНСТВО!С уважение:Диана

<span>%d</span> блогъра харесват това: