Тайните на успешния родител

Има хора, които още щом ги срещнеш, знаеш, че един ден ще си тръгнеш от тях. Знаеш, че някой някъде там е свързал душите ви по необясним начин, че е пресякъл пътищата ви преди да сте ги извървяли. Че единственото, което ще си причините, ще бъде разруха. Затова, когато се срещнете, се изправяте пред избора – дали да отминете или да погледнете право в лицето на опустошението и да влезете в него. Но не е избор всъщност, нали? Сърцата ви отдавна са направили крачката без да ви питат. Стигат ви малкото мигове изживяност, споделеност, тишината, искрите. Преди да дойде моментът, в който различията ви ще излязат извън вас, като отделни създания, и ще започнат да се настаняват тук и там между диханията ви. Ще стават с вас рано всяка сутрин и ще изсипват допълнителна горчилка в кафето ви. Ще разтягат разстоянията, изграждайки разрушени мостове помежду ви. Ще чертаят карти на раните, които ще оставят в сърцата ви.
И ще си тръгнеш. Един ден ще си тръгнеш.

Но винаги ще помниш.

<span>%d</span> блогъра харесват това: