Тайните на успешния родител

Виждам как толкова много хора се отказват от начинанията си още в началото, без дори да подозират, че могат да се справят с всичко…абсолютно всичко!
Особено с нещата, които изглеждат невъзможни.
Таванът на възможностите си го поставяме единствено ние – в главите си.
И въпросът не е в това, че не искаме, а в това, че не ни се полагат усилия. Начинанието изисква сили, време и старание. Да даваш от себе си.
Нещото изглежда трудно.
И точно осъзнаването на това е момента, в който повечето хора се отказват. Гроздето моментално е станало кисело. Никой връх не се изкачва само с щракване на пръсти. Пък дори да беше така, щеше ли тогава постижението да бъде задоволително?
Ще се чувстваме ли удовлетворени от себе си, че сме постигнали нещо и дали изобщо сме?!?

Адмирации за хората, чиито сила
и стремежи не признават граници!!!

%d блогъра харесват това: