Четири свещи

Четири свещи горели бавно.
– Аз съм Мир – казала първата – но в наше време никой не се бори за мен. И пламъкът на Мира бавно започнал да гасне, докато изчезнал напълно. Втората промълвила:
– Аз съм Вяра, но вече никой не ме търси и не се нуждае от мен. И нейният пламък също спрял да гори.
– Аз съм Любов и също нямам достатъчно сила да продължавам да горя. Хората не ми обръщат внимание и не разбират колко съм важна. Те не обичат дори най-близките си. И без да чака повече, Любовта угаснала. Изведнъж в стаята влязло дете и видяло, че три от свещите са угаснали – Защо не светите? – разплакало се то. – Трябваше да изгорите до край.
Тогава четвъртата свещ му заговорила нежно: – Не се бой, аз съм Надежда. Докато горя, винаги можеш да запалиш останалите три свещи.
С блеснали очи детето взело свещта на Надеждата и запалило другите три свещи.
Никога не позволявайте свещта на надеждата да угасне!

%d блогъра харесват това: