Щастие за всеки

Събудих се и бързо станах от леглото. Бързах да изпия кафето си, да тръгна за работа, да се прибера вкъщи, да свърша куп неща… Нямах време, все бързах за някъде… Закъде, за какво и защо все не ми стигаше времето?
Тогава се замислих, защо толкова бързаме да изживеем живота си, защо искаме да свършим всичко днес, да имаме всичко днес, да успеем днес…
А замисляме ли се, че всъщност бързаме към финала, а на никой не му се иска животът да свършва… Осъзнавах, че ако живея така бързо, ще изживея най-прекрасното от живота си и после?
В какво се превръщаме – спим бързо, храним се бързо, правим бърз секс, обичаме бързо, работим бързо и накрая не сме доволни, винаги уморени и сърдити на нещо…
Аз искам да живея бавно, искам да имам време, за да изживея всичко, да му се порадвам, да го оценя. Досега живях бързо, бързо бях дете, бързо исках да се изуча, бързо исках да получа всичко. Сега искам да обичам бавно, да се радвам бавно, да успявам бавно, да остарявам бавно.
А ако обичахме бавно, щяхме да можем да се насладим на всеки миг, щяхме да имаме време да приемем, да разберем, да говорим за чувствата си, не само да ги ограбваме. Щяхме да позволим на любовта да ни променя, а не да ни убива.
Сега искам да получавам всичко, но когато трябва.

%d блогъра харесват това: