6tastie.com в Google

Преглед на тази публикация от 6tastie.com в Google: https://posts.gle/eJrAV

Тайните на успешния родител

https://m.facebook.com/groups/3341308135964934/permalink/3521418427953903/?sfnsn=mo

Подарете си знание!

(най-добрия съвет, който всеки би могъл да използва)

Любов…

Понякога ще идвам в съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти,отвън на пътя…

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо, кротко ще приседна.

Ще вперя поглед в мрака да те видя…

когато се наситя да те гледам…

ще те целуна… и ще си отида!

За Емоционалната интелигентност

Емоционална интелигентност човек притежава тогава,

когато е опознал себе си, наясно е с чувствата си и умее да контролира емоциите си.

Тогава, когато не е подвластен на мнението на хората

и изживява живота си, според собствените си критерии и принципи.

Когато е достатъчно смел

да носи отговорност за решенията си

и когато успее да овладее ситуацията,

а не тя … да владее него.

Диана Иванова

Защо не . . .

Така важно е да се вслушваме в себе си, когато трябва да направим нещо. Дори самите ние понякога да не разбираме защо, а за всички останали това да изглежда като пълна лудост.
Но сърцето ни подсказва, че …
Точно това трябва да направим – въпреки всичко.

Така важна е подкрепата на човека до нас, защото чудеса се случват, а нашия партньор, достатъчно земен, да ни остави …
Да летим в облаците – въпреки всичко.

Така важно е да бъдем винаги там, където искаме да сме, макар живота да ни спъва и проблемите ни … да могат да ни послужат като оправдания.
Но да рискуваме – въпреки всичко.

Така важно е да не оставяме страховете да обсебят съзнанието ни, да се учим на това от децата ни …
Защото трябва сме щастливи – въпреки всичко.

Така важно е дори само понякога да повярваме в невъзможното, че се случват невероятни неща …
в света и в нас самите, защото надеждата може да е единственото нещо, което ни е останало …
Но да не се отказваме от мечтите си – въпреки всичко.

Автор: Диана Иванова

Нека се замислим . . .

Какъв би бил света?

Ако не бяхме се научили да лъжем и лицемерничим.

Ако казвахме само и единствено това, което мислим независимо обстоятелствата и хората около нас.

Ако нямахме избор да се измъкваме, както нямат избор децата ни и за нещата, които правят и казват си понасят последствията пред нас, заради нас.

Ако се радвахме така искрено на малките неща.

Ако се смеехме много, както те.

Ако плачехме истински толкова малко, колкото те и ако бяхме по-малко сърдити на другите и на себе си, както толкова за кратко са сърдити децата ни.

Ако вярвахме силно, ако живеехме само за днешния ден, защото той е съществуващия в този момент, а на утрешния гледахме като на нещо, което ще ни интересува утре?

Ако миналото можехме да оставим в спомените си.

Ако не бяхме се научили да мразим, да завиждаме и да живеем заради хората, а живеехме заради самите нас.

Ако трябваше за всяко нещо да носим отговорност, без да можем да прехвърляме вина в другия, да си измиваме ръцете с причини, хора и проблеми.

Да оправдаваме себе си, първо пред самите нас.

Да оправдаваме собствените си неуспехи.

Това сме ние, порасналите човеци !

Повечето от несъзнавайки нещастни, защото отдавна във времето сме забравили, че и ние сме били деца.

Повечето не сме запазили нищо детинско в себе си.

А това би било толкова красиво !

Да носиш капчица чистота от детството !

… и не детето в нас допуска грешки, а порасналия в нас …

ч о в е к …

Децата само и единствено експериментират … понякога за наша, понякога за тяхна си сметка, защото всичко каквото те правят няма особено значение за утрешния ден, НО всичко каквото ние правим може да съсипе нашето и дори и тяхното утре.

Автор: Диана Иванова