No comments…

Ние цял живот трупаме предмети и никога не успяваме да излекуваме с тях самотата си. Намираме си временни приятели, с които никога не можем да преминем през бурята, защото вятърът ги разпилява преди да утихне. Хората, които никога не помръдват от местата си… не разбират, че носят най-тежките окови и са закачени за измислената си сигурност с тях. Никога залезите не са били толкова самотни, а душите ни толкова гладни. Кажи на времето да спре и си помечтай какво искаш да ти се случи в този момент …твоето щастие е твоя отговорност.
Твоите мечти само ти можеш да си ги догониш.
Твоите залези можеш да ги наблюдаваш само ти…..

%d блогъра харесват това: